В днешното издание на рубриката ще ви разкажем за проект по програмата LIFE+, който осигурява безопасно убежище за птиците по време на миграцията им.
С белите си чела, яркорозовите си клюнове и високите си гласове, ятата от малки белочели гъски се открояват, докато летят през Европа всяка година. Днес тези елегантни птици се срещат все по-рядко, но има надежда. Проектът LIFE „Осигуряване на устойчива на климатичните промени мрежа от критични места за малката бяла гъска в Европа“ (LIFE LWfG CLIMATE) проследява гъските с помощта на GPS, докато те пътуват между местата си за размножаване в Норвегия и местата си за зимуване в Гърция и Турция — включително една особено смела птица, известна като г-н Блу, която държи рекорда за пътуване от само 72 часа.
Данните от проследяването са позволили на екипа на проекта — консорциум от 9 организации за дивата природа и околната среда от 6 държави — да идентифицира ключовите места за почивка на птиците, известни като места за отдих. „За периода на миграция е изключително важно да има влажни ливадни местообитания в добро състояние“, казва Витаутас Нарушевичюс, проектен мениджър на Литовското орнитологично дружество — Birdlife Lithuania. „Гъските избягват ливади, които не предлагат широк изглед и където птиците се чувстват незащитени.“
В началото на 20-ти век популацията на малките белочели гъски в Европа наброяваше над 10 000 екземпляра. Загубата на местообитания и ловът обаче са нанесли сериозни щети — популацията, която се размножава във Фенноскандия (Норвегия, Швеция, Финландия и части от северозападна Русия), сега се оценява на по-малко от 90–120 екземпляра. Климатичните промени могат да застрашат до 28 % от останалата им среда на обитаване през следващите десетилетия. Основната цел на проекта е да се повиши устойчивостта на размножителните места, местата за почивка и зимните местообитания на птиците към климатичните промени, за да може популациите да започнат да се възстановяват.
В рамките на 6-годишния проект на стойност 5,7 млн. евро вече са възстановени над 430 ха открити ниски пасища около реки по миграционния маршрут на гъските в Унгария и Литва. Екипът е почистил дървесната растителност, храстите и тръстиките в сезонно наводняваните ливади и е премахнал изкуствените препятствия за естествения поток на водата. Екипът също така е тествал ДНК на малките белочели гъски в 120 исторически места за размножаване в Лапландия, но все още не е открил никакви признаци, че птиците са се завърнали. Но, според Нарушевичюс, все още има много работа за вършене, включително възстановяването на важни места за зимуване в Гърция.
Въпреки че популацията все още е критично ниска, усилията за възстановяване на местообитанията и адаптиране към климатичните промени дават шанс този красив вид отново да се върне в европейското небе.
Източник: Официален сайт на ЕК.