Конференцията на ООН за изменението на климата (COP29) се провежда от 11 до 22 ноември 2024 г. в Баку, Азербайджан. Това е ключово събитие, насочено към ускоряване на глобалните усилия за справяне с климатичните промени.

Българското участие в COP29

България е представена на високо ниво на COP29. Президентът Румен Радев ръководи българската делегация, демонстрирайки ангажимента на страната към глобалните климатични инициативи. Очаква се България да участва активно в дискусиите относно новата глобална финансова цел за климата, която има за цел да адресира нуждите от инвестиции в нисковъглеродно развитие, с фокус върху най-уязвимите към изменението на климата държави.

Ключови приоритети на COP29

Основните теми на конференцията включват:

• Финансиране на климатичните действия: Договаряне на нова глобална финансова цел за климата, която да осигури необходимите ресурси за развиващите се страни в борбата с климатичните промени.
• Актуализиране на националните климатични ангажименти: Държавите се очаква да представят обновени национални планове за действие, насочени към ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C над прединдустриалните нива.
• Адаптация и устойчивост: Обсъждане на стратегии за повишаване на устойчивостта на общностите към неизбежните последици от климатичните промени.

Български инициативи и ангажименти

В рамките на COP29, България планира да представи редица събития на павилион, които ще затвърдят активната роля на страната в международната климатична дипломация.

Тези инициативи подчертават ангажимента на България към устойчиво развитие и преход към нисковъглеродна икономика.

Участието на България в COP29 е от съществено значение за утвърждаване на позицията на страната като активен участник в глобалните усилия за справяне с климатичните промени. Чрез ангажираност и конкретни действия, България допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение и за изграждането на устойчиво бъдеще за всички.

Ключови акценти от COP28/2023 г.:

1. Глобален баланс – Конференцията се фокусира върху първото официално „глобално преглеждане“ на напредъка по Парижкото споразумение. Целта беше да се оцени до каква степен страните изпълняват своите ангажименти за ограничаване на въглеродните емисии и какво още трябва да бъде направено за намаляване на разликата между съществуващите политики и целите за климатичен неутралитет.
2. Финансиране на климатични мерки – Важна тема на COP28 беше климатичното финансиране, като се обсъждаха нови механизми за подпомагане на по-бедните страни в прехода им към устойчиво развитие. Беше подчертано значението на увеличаване на средствата за „Зелен климатичен фонд“, който осигурява финансиране за развиващите се държави, за да се справят с последствията от климатичните промени.
3. Загуби и щети – По време на COP28 се финализираха договореностите около специален фонд за загуби и щети, който подпомага страни, засегнати от екстремни климатични събития, като наводнения и суши. Очаква се този фонд да помогне на уязвимите общности да се възстановят по-бързо след бедствия и да укрепят устойчивостта си.
4. Декарбонизация на индустриите – Преговарящите обсъдиха нови стандарти и инициативи за декарбонизация на ключови сектори като енергетиката, индустрията и транспорта. Това включваше поетапно премахване на въглищата като енергиен източник, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и въвеждане на технологии за улавяне и съхранение на въглерод.
5. Участие на неправителствени организации и бизнеса – COP28 насърчи по-широкото включване на частния сектор и неправителствени организации в климатичните действия. Бяха обсъдени начини за съвместна работа между правителствата и частните компании за ускоряване на зеления преход.

Повече следете от сайта на МОСВ.