Преди да излезе в отпуск НС прие окончателни промени в Закона за държавната собственост, с които се премахва възможността екологичните оценки (ЕО) и оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) за обекти от национално значение да бъдат обжалвани на две съдебни инстанции. Оттук нататък жалби ще могат да се подават само пред Върховния административен съд, който ще е длъжен да се произнесе в рамките на шест месеца.
Този подход, според вносителите, запазва правото на достъп до правосъдие, съобразно Орхуската конвенция, но премахва възможността за многократни и често злонамерени съдебни процедури, които години наред блокират стратегически инфраструктурни проекти.
Намаляват и сроковете за произнасяне на административните органи по всякакъв вид екологични оценки и разрешения на „приоритетни инвестиционни проекти“ наполовина. Ако например за решение по ОВОС се чакаше 45 дни, то сега ще бъдат сведени до 22-33. Бързите процедури няма да важат за фотоволтаични централи и ветрогенератори.
В последните две десетилетия множество инфраструктурни обекти – от магистрали и жп линии до енергийни мощности и тунели – бяха забавени или спрени заради поредица от обжалвания, предимно от зелени неправителствени организации.
Пример за това е АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, чиято реализация беше блокирана с десетки жалби, включително 15 само за един месец през 2023 г., което доведе до дългогодишно забавяне и тежки катастрофи в отсъстващия участък.
Сходна е ситуацията с тунела под Шипка, спрян след включването на трасето му в резерватна зона на природен парк „Българка“. Други проекти, засегнати от обжалвания и екологични ограничения, са АМ „Черно море“, разширението на ПАВЕЦ „Чаира“, язовир „Черни Осъм“ и тунелът под прохода „Петрохан“.
С новите законови текстове парламентът заявява, че ще ускори реализирането на стратегически обекти, без да компрометира възможността за контрол и правна защита. В мотивите се подчертава, че досегашната практика често се е превръщала в „зелен рекет“ – използване на екологични процедури за блокиране на проекти по идеологически или лобистки причини.
Законодателната промяна се представя като решителна стъпка за възстановяване на баланса между опазването на природата и развитието на икономиката, инфраструктурата и сигурността на страната.