Новини

пластмасови опаковки

Новият законопроект за депозитната система: между европейските изисквания и спора за модела на управление

МОСВ публикува на сайта си новият законопроект за въвеждане на депозитна система в България, подготвен чрез промени в Закона за управление на отпадъците, поставя началото на дълго отлагана реформа, която трябва да приведе страната в съответствие с европейските изисквания за събираемост и рециклиране на опаковките от напитки. Основната идея е въвеждането на задължителна национална система, при която потребителите ще заплащат депозит при покупка на напитки в пластмасови бутилки, метални кенове и стъклени опаковки, който ще им бъде възстановяван при връщането им в търговските обекти.

С предложените изменения се регламентират създаването и функционирането на системата, ролята и функциите на националния депозитен оператор, правата и задълженията на участниците, условията за начисляване и възстановяване на депозит, както и механизмите за отчетност, контрол и проследимост. Създават се условия за постигане на високи нива на разделно събиране на опаковките за напитки, по лесен и достъпен за гражданите механизъм, както и за осигуряване на висококачествен рециклируем материал.

Основни параметри на системата

Системата ще обхваща почти всички опаковки за напитки в диапазона приблизително от 0.1 до 3 литра, включително вода, безалкохолни напитки и бира. Предвижда се връщането да става както чрез автомати, така и ръчно, като участие ще имат както големите вериги, така и по-малките магазини. Моделът следва логиката на вече работещи системи в редица европейски държави, чиято цел е постигане на високи нива на събираемост и рециклиране в затворен цикъл.

Най-новите акценти и промени

Най-същественият нов момент в настоящия проект обаче е свързан с начина на управление на системата. За разлика от повечето европейски практики, където тя се администрира от индустрията чрез организации на производителите, в България се предлага модел с по-силна централизация и значителна държавна роля, включително идеята за единен оператор. Именно това предизвиква сериозно напрежение и критики от страна на бизнеса, който настоява за по-пазарно ориентиран подход и по-широко участие на индустрията в управлението.

Паралелно с това се предвижда въвеждането на финансови механизми като т.нар. „handling fee“, които да покриват разходите по събирането, транспортирането и рециклирането на опаковките. Очакванията са инвестициите за изграждане на системата да бъдат значителни, включително за инфраструктура и логистика, което също е сред спорните теми в дискусията.

Цели и изисквания

Законопроектът има за цел да гарантира постигането на европейските цели за събираемост – до 90% до 2029 г., което е ключово изискване в контекста на новите политики на ЕС за кръгова икономика и управление на отпадъците. Въпреки това, липсата на консенсус между институциите и бизнеса, както и различията по отношение на модела на управление, поставят под въпрос сроковете за реалното въвеждане на системата. Макар първоначалните планове да сочат старт около 2026 г., все по-вероятно е процесът да се забави.

Новият проект бележи важна стъпка към въвеждането на депозитна система в България, но същевременно изостря дебата за това как тя трябва да бъде управлявана. Именно изборът между по-държавно контролиран и индустриално управляван модел се очертава като ключовият въпрос, който ще определи както ефективността на системата, така и скоростта на нейното въвеждане.

Източник: МОСВ