С нарастващите горещи вълни много градове търсят нови решения за адаптация към климатичните промени. Един от най-иновативните примери идва от Сингапур, където се използват технологии с изкуствен интелект и цифрови двойници (Digital Twins), за да се намали ефектът на градските горещи острови.

Какво представлява „цифровият двойник“ на града?

Сингапур е създал виртуално копие на целия град – триизмерен дигитален модел, който събира данни в реално време за:

• температурата на въздуха;
• движението на вятъра;
• слънчевото греене;
• сградите и инфраструктурата;
• зелените площи.

Използвайки изкуствен интелект, градските власти могат да симулират как различни решения ще повлияят на температурата в отделни квартали. Благодарение на тези анализи градът определя:

• кои сгради се нуждаят от зелени покриви;
• кои настилки задържат прекалено много топлина;
• къде да бъдат засадени нови дървета;
• как да се проектират нови квартали, така че да се подобри естествената циркулация на въздуха.

В някои райони температурата на повърхностите е намалена с няколко градуса чрез комбинация от повече растителност и по-отразяващи материали. Традиционно градовете реагират на проблемите след като се появят. Сингапур използва данни и изкуствен интелект, за да предвижда бъдещите ефекти от климатичните промени и да планира решения предварително.

Ползите са значителни:

• по-ниски температури в градската среда;
• по-малка консумация на енергия за охлаждане;
• по-добро качество на живот за жителите;
• по-ефективно планиране на зелената инфраструктура;
• по-висока устойчивост към климатичните промени.

Примерът на Сингапур показва, че бъдещето на устойчивите градове не е само в повече технологии или повече зелени площи, а в интелигентното съчетаване на двете. Най-умните градове не просто се развиват – те се учат от собствените си данни как да станат по-зелени, по-здравословни и по-устойчиви. Проектът Cooling Singapore разработва специални карти на градската топлина и симулации, които помагат на градските власти да оценяват ефекта от засаждане на дървета, зелени покриви и промени в градоустройството още преди тяхното реално изпълнение. Това позволява инвестициите в адаптация към климатичните промени да бъдат много по-ефективни и целенасочени.

Този пример е особено актуален за България, тъй като все повече градове като София, Пловдив и Варна се сблъскват с ефекта на т.нар. „градски топлинни острови“ – зони, в които температурите са значително по-високи заради гъстото застрояване и липсата на достатъчно зелени площи. Дано скоро и у нас се намери ресурс и желание за осъществяване на подобен род проекти.