Предстоящите промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1785, поставят на дневен ред сериозни въпроси пред секторите „Свиневъдство“ и „Птицевъдство“. Директивата изменя правилата относно емисиите от промишлеността и разширява обхвата на екологичните изисквания към инсталациите за интензивно отглеждане на свине и птици. Основната промяна е свързана с понижаването на праговете, при които животновъдните стопанства попадат в обхвата на изискванията. Това означава, че значително повече ферми ще трябва да преминат към нов регистрационен режим, да изпълняват допълнителни екологични изисквания и да предоставят информация, свързана с емисиите и въздействието върху околната среда.

За свиневъдните стопанства прагът се понижава до 350 животински единици. Според представители на сектора това ще доведе до включването на много по-голям брой български ферми в обхвата на новите изисквания, тъй като стопанствата у нас често са по-големи от средните за Европа и работят като интегрирани производствени обекти.

Предвижда се новите изисквания да започнат да се прилагат поетапно:

• от 2030 г. за фермите с над 600 животински единици;
• от 2031 г. за фермите с над 450 животински единици;
• от 2032 г. за всички останали ферми с над 350 животински единици.

При птицевъдството също се очаква значително разширяване на обхвата. Като пример от бранша се посочва, че при кокошките носачки прагът се намалява от 40 000 на 28 000 птици, а при пуйките – от 40 000 на 9300 птици.

Защо бизнесът е притеснен?

Основното притеснение на браншовите организации е, че новите правила ще увеличат административната тежест за стопанствата. Част от данните, които ще се изискват по новия режим, вече се подават към различни институции. Въпреки това проектът предвижда операторите отново да събират и предоставят информация, вместо да бъде въведен служебен обмен между администрациите.

Това поражда опасения, че фермерите ще бъдат натоварени с допълнителни процедури, експертни оценки, докладване и разходи. Най-силно засегнати могат да се окажат малките и средните стопанства, за които подобни административни и финансови изисквания са значително по-трудни за изпълнение.

Друг важен проблем е липсата на достатъчно ранен диалог със сектора. Представители на свиневъдството и птицевъдството посочват, че въпреки, че законопроектът е подготвян продължително време, браншовите организации не са били своевременно включени в процеса на обсъждане.

За засегнатите стопанства промените могат да означават необходимост от:

• преценка дали обектът попада в новите прагове;
• преминаване към регистрационен режим;
• предоставяне на допълнителна информация за дейността;
• изготвяне на експертни оценки;
• проследяване и докладване на екологични показатели;
• изпълнение на изисквания за емисии на амоняк, азот и фосфор;
• актуализиране на съществуваща документация;
• адаптиране към нови условия, свързани с екологичното управление на стопанството.

За обектите, които вече имат комплексни разрешителни, ключов въпрос е дали преминаването към новия режим ще се извършва служебно или отново ще изисква активни действия от страна на операторите. Именно тук бизнесът настоява за по-облекчен и практически приложим подход.

Директива (ЕС) 2024/1785 е част от по-широкия процес на преразглеждане на правилата за промишлените емисии в ЕС. Тя е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 15 юли 2024 г. и влиза в сила през август 2024 г., като държавите членки трябва да я транспонират в националното си законодателство.

На европейско ниво вече се водят дискусии за възможно облекчаване на част от изискванията, включително чрез инициативи, насочени към намаляване на административната тежест за бизнеса. Според браншовите организации в България страната ни следва активно да участва в тези разговори и да защити позиция, която отчита реалностите на българското животновъдство.

Какво трябва да направят стопанствата още сега?

Въпреки че част от изискванията ще се прилагат поетапно от 2030 г., подготовката не следва да се отлага. За много предприятия ще бъде необходимо време, за да се направи анализ на дейността, да се оцени приложимостта на новите прагове и да се подготви необходимата документация.

На този етап е препоръчително операторите да:

• проверят дали стопанството им попада в новите прагове;
• анализират наличните комплексни разрешителни или регистрации;
• проследят развитието на законопроекта за изменение на ЗООС;
• оценят какви данни вече подават към институциите;
• планират необходимите бъдещи действия;
• потърсят експертна консултация при неясноти.

Макар целта на европейските правила да е намаляване на емисиите и по-добра защита на околната среда, практическото им прилагане трябва да бъде балансирано, предвидимо и съобразено с реалните възможности на бизнеса. За стопанствата най-важното в момента е да следят развитието на законодателните промени и навреме да оценят дали попадат в обхвата на новите изисквания. Колкото по-рано бъде направен този анализ, толкова по-лесно ще бъде планирането на необходимите действия и избягването на административни затруднения.