Регламент (ЕС) 2023/1542 относно батериите и отпадъчните батерии въвежда изцяло нов подход към продуктите, които съхраняват електрическа енергия. Правилата вече не се ограничават до съдържанието на опасни вещества и управлението на батериите след превръщането им в отпадък. Те обхващат целия жизнен цикъл – от проектирането и производството, през пускането на пазара и използването, до ремонта, повторната употреба и рециклирането.
Една от най-близките и практически значими промени за бизнеса е разширяването на изискванията за етикетиране. Регламентът предвижда новата информация върху физическите етикети да започне да се изисква от 18 август 2026 г. или 18 месеца след влизането в сила на съответния изпълнителен акт на Европейската комисия – в зависимост от това коя дата е по-късна.
Кои предприятия са засегнати?
Новите правила не се отнасят само за производителите на батерии. Те засягат всички икономически оператори, които пускат батерии на пазара на ЕС, включително:
- производители на батерии и акумулатори;
- вносители на батерии от трети държави;
- дистрибутори и търговци;
- онлайн магазини;
- производители и вносители на продукти с вградени батерии;
- производители под собствена търговска марка (private label);
- производители и вносители на електромобили, електрически велосипеди и тротинетки;
- производители и доставчици на индустриални системи за съхранение на енергия;
- предприятия, които извършват повторна употреба, възстановяване или промяна на предназначението на батерии.
За България това означава, че освен местните производители на акумулатори, засегнати са още вносителите на електроника, домакински уреди, електроинструменти, UPS системи, медицинска техника, фотоволтаични системи, електромобили и всички други продукти, които съдържат батерии.
Какви са разширените изисквания за етикетиране?
Регламентът въвежда значително повече информация, която трябва да бъде предоставена на потребителите и на участниците по веригата. Етикетите вече няма да съдържат само информация за безопасност. За първи път етикетът вече няма да съдържа само предупредителни символи, а ще включва стандартизирана информация за самата батерия. Съгласно Приложение VI върху етикета трябва да бъдат посочени:
- производителят на батерията;
- идентификацията на батерията (тип, модел и категория);
- местоположението на производственото предприятие;
- месецът и годината на производство;
- теглото на батерията;
- химичният състав (например литиево-йонна, никел-металхидридна, оловно-киселинна и др.);
- информация за опасни вещества, различни от живак, кадмий и олово, когато са налични;
- подходящо пожарогасително средство при инцидент;
- наличие на критични суровини (например литий, кобалт, никел, графит), когато концентрацията им надвишава 0,1 % от теглото на батерията.
Досегашното етикетиране на батериите се свързваше най-вече със символа за разделно събиране и със знаците за наличието на живак, кадмий или олово над определени концентрации. Новият регламент значително разширява обхвата на информацията. Съгласно член 13 и приложение VI към Регламент (ЕС) 2023/1542, всички батерии трябва да носят етикет с обща информация, която позволява батерията, нейният производител и основните ѝ характеристики да бъдат идентифицирани. Информацията трябва да бъде четлива, видима и незаличима. По правило тя следва да бъде поставена директно върху батерията. Когато размерът или естеството на продукта не позволяват това, регламентът допуска информацията да бъде нанесена върху опаковката или в придружаващите документи при условията, определени от приложимите правила.
Информация за капацитета на батериите
Наред с общата информация, за определени категории батерии ще се изисква ясно обозначаване на техния капацитет. Това задължение се отнася до презареждаемите преносими батерии, батериите за леки превозни средства и стартерните SLI батерии. Информацията за капацитета трябва да помогне на потребителите да сравняват продуктите и да изберат батерия, която отговаря на предназначението и очакваната продължителност на употреба.
Специални изисквания за непрезареждаемите преносими батерии
За непрезареждаемите преносими батерии се въвеждат допълнителни изисквания. Те трябва да носят ясно обозначение, че не подлежат на презареждане, както и информация за минималната им средна продължителност при използване в определени приложения. Обозначението „непрезареждаема“ има пряко значение за безопасността, тъй като опитът за презареждане на батерия, която не е проектирана за това, може да доведе до изтичане, прегряване, пожар или друг инцидент.
Символът за разделно събиране остава задължителен
Всички батерии трябва да продължат да носят символа със задраскания контейнер за отпадъци. Той показва, че батерията не трябва да бъде изхвърляна с обикновените битови отпадъци, а следва да бъде предадена чрез система за разделно събиране. Когато батерията съдържа над установените прагове живак, кадмий или олово, под символа трябва да бъде поставен съответният химичен знак – Hg, Cd или Pb. Това изискване е важно не само за крайния потребител, но и за операторите, които събират и третират отпадъчни батерии. Коректната маркировка подпомага тяхното разделяне, безопасно третиране и последващо рециклиране. Новият регламент превръща етикета от обикновена маркировка за отпадък в източник на информация за целия жизнен цикъл на продукта.
Кой носи отговорност за правилното етикетиране?
Основната отговорност е на производителя, който пуска батерията на пазара под свое име или търговска марка. Производителят трябва да гарантира, че батерията е проектирана, произведена, маркирана и придружена от необходимите документи в съответствие с регламента.
Когато батерията е произведена извън Европейския съюз, вносителят трябва да провери дали производителят е изпълнил задълженията си. Той трябва да се увери, че батерията има изискваното етикетиране, CE маркировка, декларация за съответствие и техническа документация.
Дистрибуторите също имат задължение да извършват проверка, преди да предоставят батериите на пазара. Те трябва да установят дали са налице изискваните маркировки и дали продуктът не показва очевидни признаци на несъответствие.
Фирма, която поставя собствена марка върху батерия или продава внесен продукт под свое име, може да бъде разглеждана като производител и да поеме пълния набор от задължения. Същото може да се отнася и за предприятие, което модифицира батерията по начин, засягащ нейното съответствие.
Следователно етикетирането не е отговорност само на фабриката, която физически е произвела клетката. То засяга цялата верига – от собственика на марката и вносителя до дистрибутора и онлайн търговеца.
Най-важните срокове
18 август 2025 г. – Европейската комисия приема хармонизирани технически спецификации за новите етикети.
18 август 2026 г. – Започва прилагането на новите изисквания за физическо етикетиране на батериите.
18 февруари 2027 г. – QR кодът става задължителен за всички батерии, пускани на пазара на ЕС.
18 февруари 2027 г. – Battery Passport става задължителен за батерии за електромобили, индустриални батерии над 2 kWh и LMT батерии.
18 август 2028 г. – Започва прилагането на изискванията за документиране на рециклираното съдържание за определени категории батерии.
18 август 2033 г. – Изискванията за рециклирано съдържание се разширяват и за LMT батериите.
Какво трябва да направят предприятията?
Подготовката не трябва да започва с отпечатването на етикета, а с анализ на продуктовото портфолио. Предприятието първо трябва да установи към коя категория принадлежи всяка батерия, в каква роля действа компанията и кои изисквания са приложими.
След това трябва да бъдат събрани всички данни, необходими за етикетирането – информация за производителя, модела, производственото предприятие, датата на производство, химичния състав, теглото, капацитета, опасните вещества и критичните суровини.
Тези данни трябва да бъдат проверими и подкрепени от техническата документация. Особено внимание е необходимо при вноса от трети държави, където европейският вносител не бива да приема автоматично, че информацията от чуждестранния производител е достатъчна или изготвена в съответствие с европейския регламент.
Компаниите трябва да прегледат и договорите със своите доставчици. В тях следва ясно да бъде определено кой предоставя информацията, кой носи отговорност за точността ѝ и как ще бъдат актуализирани данните при промяна на модела, химичния състав или производствения обект.
Батериите се превръщат в първата продуктова група в Европейския съюз, за която се въвеждат комплексни изисквания за устойчивост, проследимост и цифрова информация. С приемането на Регламент (ЕС) 2023/1542 относно батериите и отпадъчните батерии, Европейският съюз поставя нови правила, които засягат целия жизнен цикъл на батерията – от нейното проектиране и производство, през пускането ѝ на пазара, до повторната употреба, рециклирането и управлението като отпадък. Регламентът отменя Директива 2006/66/ЕО и въвежда пряко приложими изисквания във всички държави членки.
