Морето изглежда празно, когато го гледаме от брега. Но под повърхността му кипи живот, който просто не можем да видим — а често и да чуем, защото част от него говори на честоти извън обхвата на човешкия слух. Точно тук се намесва един необичаен подход за опазване на природата: вместо да наблюдават морето, специалистите от сдружение „Зелени Балкани“ са се научили да го слушат.
Технологията: подводни „уши“ вместо бинокли
От 2020 г. сдружението участва в международния проект BlackCeTrends, в рамките на който по българското черноморие са монтирани четири специализирани подводни устройства — т.нар. F-POD, разработени от британската компания Chelonia. Те са разположени пред Каварна, Галата, Равда и Созопол и работят чрез хидрофони — подводни микрофони, които улавят звуковите сигнали на преминаващите морски бозайници денонощно, автоматично и независимо от времето навън. Това е съществено предимство пред традиционното визуално наблюдение от бряг или лодка, което зависи изцяло от видимостта, вълнението на морето и присъствието на наблюдател в точния момент.
Резултатът: муткурите са тук — и вече го знаем със сигурност
Данните, събрани през първите четири месеца на 2026 г., показват особено силно и постоянно присъствие на муткури — един от трите вида китоподобни, обитаващи Черно море — във всичките изследвани райони. При делфините картината е по-непостоянна, с ясно изразени месеци на по-слаба активност (най-ниска през февруари) и пикове (най-висока през април). Технологията не различава двата вида делфини в Черно море помежду им, затова за тях данните засега се отчитат общо, докато муткурът се разпознава недвусмислено по своя характерен акустичен „подпис“.
Систематичните данни за това къде и кога морските бозайници използват определени участъци от морето не са просто интересен факт — те са научна основа за оценка на състоянието на морската екосистема и за вземане на адекватни решения за нейното опазване. Проектът BlackCeTrends изгражда именно такава дългосрочна база от знания за китоподобните в Черно море.
Екипът е направил и нещо допълнително: подготвил е аудиозапис, в който оригиналните, недостъпни за човешкото ухо звуци на муткурите са технически трансформирани в чуваем диапазон — за да могат хората не просто да прочетат за тях, а буквално да ги чуят.
Понякога опазването на природата не изисква да гледаме по-внимателно, а просто — да се заслушаме.
Източник: Зелени Балкани