Регламентът на ЕС за продуктите, свързани с обезлесяване и деградация на горите (EUDR, Регламент (ЕС) 2023/1115), често се представя като мярка, насочена към вноса на какао, кафе или палмово масло от трети държави. На практика обаче той се прилага еднакво и към стоки, произведени в самия Европейски съюз — говеждо месо, соя и преди всичко дървесина. Това означава, че сред засегнатите „оператори“ и доставчици нагоре по веригата попадат и европейски земеделски стопани, животновъди и собственици на гори — включително дребни такива.

Регламентът изисква стоките в обхвата му (говеждо месо, какао, кафе, палмово масло, каучук, соя и дървесина, както и редица производни продукти) да не се произвеждат от площи, обезлесени или деградирали след 31 декември 2020 г. За целта операторите, пускащи тези стоки на пазара на ЕС, трябва да подават декларация за надлежна проверка (due diligence statement), включваща точни геолокационни данни за парцела или мястото на производство.

След поредица отлагания, с Регламент (ЕС) 2025/2650 от декември 2025 г. сроковете вече са: 30 декември 2026 г. за големи и средни оператори и търговци, и 30 юни 2027 г. за микро – и малки оператори — категория, в която попадат и значителна част от европейските земеделски и горски стопани. Същата промяна въведе и опростен режим за „микро- или малки първични оператори“, които ще могат да подават еднократна опростена декларация вместо повтарящи се декларации за всяка пратка.

Как изглежда съответствието от гледна точка на дребния европейски производител?

За дребен фермер или собственик на гора в ЕС съответствието с EUDR на практика означава да предостави точни геолокационни координати на всеки парцел, от който произлиза продукцията — границите на пасището, от което идва животното, или контура на горския участък, от който е добита дървесината. Седалището на стопанството или адресът за кореспонденция не могат да заместят тази информация — изисква се идентификация на самото място на производство.

Точно този детайл поражда най-острите възражения от страна на организациите, представляващи европейските производители. Confederation of European Forest Owners (CEPF), Copa-Cogeca (европейските фермери и земеделски кооперации), European Landowners’ Organization (ELO) и European State Forest Association (EUSTAFOR) многократно изтъкват, че европейските горски стопани и фермери не са причина за обезлесяването — горските площи в Европа са се увеличили с около 19,3 млн. хектара през последните три десетилетия — но въпреки това понасят пълната административна и финансова тежест на регламента.

Кой трябва да поеме разходите и отговорностите?

Регламентът поставя правното задължение за надлежна проверка върху операторите и търговците, пускащи продукти на пазара на ЕС — не пряко върху земеделските стопани. На практика обаче именно стопаните в началото на веригата трябва да съберат и предоставят геолокационните и други данни, а разходите за това (GPS измервания, картографиране, консултантска помощ) често остават за тяхна сметка, преди изобщо да стигнат до купувача.

Именно затова CEPF, Copa-Cogeca, ELO и EUSTAFOR настояват, че административната тежест и разходите не бива да се прехвърлят автоматично върху най-малките участници във веригата, които вече спазват национални изисквания за горско стопанство, земеделие и регистри на земята. Тяхната позиция е, че EUDR трябва да се свърже по-тясно със съществуващите национални системи за проследимост и регистри (кадастър, горскостопански планове), вместо да изисква дублиращо събиране на едни и същи данни — а където такава интеграция липсва, тежестта на практика пада върху дребния производител.

Какви практически мерки се обсъждат?

На ниво ЕС вече има частичен отговор на тези опасения: удълженият срок до 30 юни 2027 г. за микро- и малки оператори и опростеният режим за еднократна декларация по Регламент (ЕС) 2025/2650. Европейската комисия публикува и пакет за опростяване на регламента на 4 май 2026 г., включващ преразгледани насоки, проект на делегиран акт относно обхвата на продуктите и актуализиран акт за информационната система.

За разлика от производителите извън ЕС, европейските земеделски и горски стопани вече работят в среда с утвърдени национални регистри на земята, горскостопански планове и сертификационни схеми (напр. FSC и PEFC в горския сектор), които покриват част от информацията, изисквана по EUDR — легален произход, граници на парцела, управленски план. Доводът на браншовите организации е, че тези съществуващи документи и структури могат и трябва да служат като основа за съответствие, вместо EUDR да изисква паралелна, самостоятелна система за данни.

Какво означава това за бизнеса?

За фирмите в България, които изкупуват или преработват говеждо месо, соя или дървесина от местни дребни производители и ги пускат на пазара на ЕС, темата не е теоретична — именно те, като оператори по смисъла на регламента, ще трябва да съберат и съхраняват геолокационните и доказателствени данни от своите доставчици. Изграждането на ясен процес за това — в идеалния случай през кооперативи или сдружения на доставчици, а не чрез индивидуално договаряне с всеки дребен стопанин — намалява риска от прекъсване на доставките при настъпването на крайните срокове.

• EUDR се прилага и за стоки, произведени в самия ЕС (говеждо месо, соя, дървесина) — не само за внос от трети държави.
• Срокове: 30 декември 2026 г. за големи и средни оператори, 30 юни 2027 г. за микро- и малки оператори (Регламент (ЕС) 2025/2650).
• Изисква се геолокация на конкретното място на производство — адресът на стопанството не е достатъчен, особено проблематично за дребни горски стопани с разпръснати парцели.
• CEPF, Copa-Cogeca, ELO и EUSTAFOR настояват административната тежест и разходите да не падат изцяло върху дребните производители, а EUDR да се обвърже със съществуващите национални регистри и кооперативни структури.
• Удълженият срок до юни 2027 г., опростената декларация, и пакетът на ЕК от май 2026 г., който според CEPF не решава проблема с ролята на кооперативите.

EUDR засяга не само вериги за внос на какао и кафе, но пряко и европейски дребни фермери и горски стопани, включително в България. Докато се изяснява доколко кооперативите и националните регистри ще облекчат тежестта за тях, бизнесът, работещ с такива доставчици, е добре да изгради собствена система за събиране на изискваните данни отрано.

Източници: EUDR