През последната седмица беше разчупено мълчанието за провалите на Нено Димов като министър на околната среда и водите, като вече го критикуват не само дългогодишните му противници, но и представители на кръга на управляващите и дори безмълвната досега парламентарна опозиция. След множество искания на оставката му от природозащитни организации властта най-накрая престана да си прави „оглушки“. Имаше показен арест, който би могъл да предвещава немощно обвинение.
Ще може ли обаче екоминистерството да започне да си върши работата след ерата на Димов, която ще се запомни с множество неизпълнения на задължения.
На фона на спряганите имена с икономическо образование и строителни интереси, от природозащитните организации поискаха новият екоминистър да е с доказан интерес към опазване на околната среда.
Който и да стане министър, и при най-тежките съмнения за поръчки зад гърба му, които Димов по негови собствени думи изпълняваше, със сигурност ще трябва да разчита изцяло на експертния състав на екоминистерството. Част от наследството на Димов е обаче и обезкървяването на капацитета на министерството.
Заместник-министрите не са еколози – двама са с икономическо образование от Свищов, а третият – с инженерно образование по биотехнологии, но само с административен опит. „Капитал“ писа и за съмнения в лобизъм и политически противоборства между ГЕРБ и ВМРО във ведомството.
В самите оперативни звена също много експерти са били уволнени или принудени да напуснат. Според източници на „Дневник“ сред тях са бившият ръководител на отдел „Натура 2000“ Росица Димова, предишният зам.-министър Бойко Малинов, както и ботаникът и бивш член на Националния съвет по биоразнообразие Калина Стоянова.
Началникът на отдел „Национална служба за защита на природата“, отговарящ за европейските зони от мрежата „Натура 2000“ и за националните защитени територии, е юрист. Двата отдела, занимаващи се с тези две теми, са слети, като са освободени хората с дългогодишна практика. Показателно е, че основният служител, натоварен с „Натура 2000“, е филолог.
На този фон е важно следващият екоминистър не само да е човек с воля за опазване на природата, но и бързо да обяви конкурси и наеме експерти в МОСВ. Там към момента капацитетът не достига за възстановяване на щетите.
Няколко теоретични първи крачки на новия министър към решаването на проблемите, за които ще са му нужни добри експерти, биха били:
– да разпусне липсващия в закона за опазване на околната среда „съвет на учените“, създаден от Димов за легитимиране на спорни решения (например за „Натура 2000“), и да създаде задължителните по закон консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда („Натура 2000“, отпадъци, въздух, вода и т.н.), на които да покани утвърдени учени и експертни от неправителствени организации (НПО) в съответната област
Преди срещите е важно да се осигури достъп до документи за всяка от регионалните ситуации. Към 8 януари Би Ти Ви цитира справка от регионалното министерство за воден режим в 10 области – Бургас, Велико Търново, Габрово, Ловеч Монтана, Перник, Плевен, Сливен, Търговище, Шумен. Трябва да се изготви ясен краткосрочен план за обявяване на санитарно-охранителните зони на всички източници на питейни води – като според сдружение „Балканка“ въз основа на справки от басейновите дирекции досега са обявени едва 30% от тях. В дългосрочен план трябва да се планират теренни проверки на ВЕЦ с участието на НПО.
контрол от независими експерти на изгаряните материали в ТЕЦ и циментовите заводи Необходим е и контрол на пунктовете за продажба на дърва за огрев, за да се гарантира предлагането само на суха дървесина, както и консултации с местните власти за въвеждане на ограничителен режим за достъп на автомобили до центъра на големите замърсени градове и разработване на дългосрочна стратегия за градски и железопътен транспорт, включително по-ефективен контрол на пунктовете за годишен технически преглед на автомобили.– климат: необходими са множество дългосрочни мерки и инвестиции, за които при адекватно планиране България може да разчита на Европейския съюз в следващия програмен период. За тези мерки екоминистерството трябва да поеме инициативата в рамките на правителството, като те в голяма степен се отнасят до работа с Министерството на енергетиката. Например МОСВ трябва спешно да се включи в изработването на новата Национална стратегия за развитие на енергетиката до 2030 г., като настоява за значително „позеленяване“ на сектора“. Важно е и включване на България в помощта, предоставяна от ЕК чрез платформата за енергиен преход след въглища
опазването на все още незастроени ключови природни територии е спешното обявяване на заповеди за 210 зони за хабитатите, за което ще са нужни преговори с научните звена и природозащитните организации, тъй като в МОСВ няма експерти, които да се справят с обема работа и специфичните експертни знания за задачата