В момент, когато световните гори продължават да намаляват, Коста Рика успява да обърне тази тенденция и да възстанови огромни площи гори — история, която вдъхновява природозащитници, политици и бизнеси по целия свят. В средата на 20-ти век Коста Рика имаше един от най-високите темпове на обезлесяване в света: през 1980-те години горите покриваха едва около 25–26% от територията на страната — значително по-малко от над 70% през 1950-те. Но през последните десетилетия този тренд се преобърна драматично. Днес над 50% от страната е покрита с естествени гори, което прави Коста Рика един от малкото примери в тропическия свят, където обезлесяването не само е спряло, но и е обърнато.

Една от ключовите иновации беше въвеждането на Програма за плащания за екосистемни услуги (PES) още през 1990-те години — първата по рода си в света. Тази система:

• плаща на собственици на земи и фермери, ако те защитават или възстановяват горите си;
• признава икономическата стойност на природните услуги — като улов на въглерод, регулиране на водите, защита на биоразнообразието и красота на ландшафта;
• предоставя финансови стимули за устойчиво управление и реинтродукция на гори.

Парите идват от различни източници, включително държавни данъци (например такси върху горивата), и подпомагат земевладелци да запазят или засадят дървета, вместо да изсичат гори. Преобратът в Коста Рика не се дължи само на финансови стимули. Успехът е резултат от комбинация от политики, закони и обществена подкрепа, включваща:

• забрана на изсичането на „зрели“ гори в някои случаи;
• подобрено институционално сътрудничество между министерства и агенции;
• участие и обучение на местни общности;
• устойчиво управление на земите;
• развиване на еко-туризъм и зелени икономически модели.

Това многоизмерно съчетание на мерки превръща природозащитата не само в екологична, но и в икономически жизнеспособна стратегия. Историята на Коста Рика е широко призната като пример за успешна национална политика за опазване на горите. Тя вдъхновява други страни да прилагат подобни схеми за оценка на природните услуги и стимулиране на устойчивото управление. Учени и природозащитници отбелязват, че когато природата бъде правилно „оценена“ икономически — като източник на чист въздух, чиста вода, климатична стабилност и местообитания — хората и институциите са по-склонни да я защитават.

Историята на Коста Рика е ярък светъл пример за възможно бъдеще на планетата — където решителни политики, дългосрочни стратегии и обществено участие се срещат, за да защитят природата, а не да я разрушават.

Това не е просто статистика — това е истински успех, който може да бъде вдъхновение за хора, организации и държави по целия свят.