Доскоро разговорите за устойчивост в бизнеса бяха концентрирани основно върху климатичните промени и въглеродните емисии. все Все по-често вниманието се насочва към друг критичен проблем – загубата на биоразнообразие. Според Световния икономически форум над половината от световния БВП зависи в значителна степен от природните ресурси и екосистемните услуги. Намаляването на биологичното разнообразие вече се разглежда не само като екологичен, но и като икономически и бизнес риск. Тази тенденция намира отражение и в европейското законодателство. Новите стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS), разработени в рамките на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD), поставят биоразнообразието сред ключовите теми, които компаниите трябва да анализират и оповестяват.

Какво представлява рискът, свързан с биоразнообразието?

Биоразнообразието обхваща разнообразието от живи организми, екосистеми и генетични ресурси, които поддържат функционирането на природата. То осигурява редица услуги, от които зависи икономиката – чиста вода, плодородни почви, опрашване на културите, регулиране на климата и защита от природни бедствия.

Когато тези екосистеми се влошават, бизнесът може да бъде засегнат по различни начини:

Физически рискове
– Намалена наличност на водни ресурси;
– Влошено качество на почвите;
– Намаляване на добивите в селското стопанство;
– Повишена честота на екстремни климатични явления.

Регулаторни рискове
– Нови законодателни ограничения;
– По-строги изисквания за разрешителни режими;
– Засилен контрол върху дейности в чувствителни природни зони.

Репутационни рискове
– Негативни реакции от инвеститори и потребители;
– Загуба на доверие сред заинтересованите страни;
– Повишено обществено внимание към въздействието върху околната среда.

Финансови рискове
– По-високи разходи за суровини и ресурси;
– Ограничен достъп до устойчиво финансиране;
– Потенциални съдебни спорове и санкции.

Какво изисква стандартът ESRS E4?

Стандартът ESRS E4 „Биоразнообразие и екосистеми“ въвежда изисквания компаниите да идентифицират, оценяват и управляват своите зависимости, въздействия, рискове и възможности, свързани с природата.

Организациите следва да анализират:

• Как тяхната дейност влияе върху биоразнообразието;
• Дали разполагат с обекти в или близо до защитени територии;
• Какви са зависимостите им от екосистемните услуги;
• Какви мерки предприемат за предотвратяване или намаляване на негативните въздействия.

Особено значение има принципът на двойната същественост, според който компаниите трябва да разглеждат както въздействието си върху природата, така и влиянието на природните рискове върху своята дейност. Въпреки че темата е релевантна за всички организации, някои сектори са изложени на значително по-висок риск:

Земеделие и хранително-вкусова промишленост – Зависимостта от плодородни почви, водни ресурси и опрашители прави тези отрасли особено чувствителни към загубата на биоразнообразие.

Строителство и инфраструктура – Изграждането на нови обекти често оказва влияние върху местообитания и защитени територии.

Енергетика – Възобновяемите и конвенционалните енергийни проекти могат да засягат екосистеми и миграционни коридори на видове.

Минна индустрия – Добивните дейности традиционно са свързани със значително въздействие върху природните местообитания.

Туризъм – Качеството на природната среда е основен фактор за привлекателността на туристическите дестинации.

През последните години Европейският съюз прие редица инициативи, които поставят опазването на природата в центъра на политиките за устойчиво развитие.

Сред тях са:

• Стратегията на ЕС за биоразнообразие до 2030 г.;
• Регламентът за възстановяване на природата (Nature Restoration Law);
• Таксономията на ЕС за устойчиви инвестиции;
• Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD).

Тези инструменти постепенно ще увеличават изискванията към бизнеса за оценка и управление на въздействията върху екосистемите. Добрата подготовка започва с оценка на зависимостите и въздействията върху природата. Практическите стъпки включват:

• Идентифициране на обектите и дейностите с потенциално въздействие върху биоразнообразието;
• Анализ на близостта до защитени територии и чувствителни екосистеми;
• Оценка на рисковете по веригата на доставки;
• Определяне на цели и мерки за намаляване на въздействието;
• Интегриране на темата в ESG стратегията и процесите по управление на риска.

Все повече компании използват международни рамки като TNFD (Taskforce on Nature-related Financial Disclosures), които подпомагат иденифицирането и управлението на природните рискове.

От екологичен въпрос към стратегически бизнес приоритет

Биоразнообразието вече не е тема, ограничена до природозащитните организации и екологичните експерти. То се превръща в съществен фактор за устойчивостта и конкурентоспособността на бизнеса. Компаниите, които своевременно оценят своите зависимости и въздействия върху природата, ще бъдат по-добре подготвени за новите регулаторни изисквания, очакванията на инвеститорите и променящата се бизнес среда. В условията на нарастващи природни рискове управлението на биоразнообразието постепенно се превръща в неразделна част от доброто корпоративно управление и дългосрочната устойчивост.