Темата за ESG отчетността и предстоящите промени в европейската регулаторна рамка продължава да предизвиква сериозен интерес сред българския бизнес. Това ясно се потвърди и от високата активност по време на проведения днес уебинар на АСУОС на тема: „Как ESG отчитането се свързва с регулации, продукти, вериги на доставки и green claims“, в който се включиха над 150 представители на компании от различни сектори, заинтересовани от бъдещето на изискванията за устойчивост, ESG отчитането и въздействието на пакета Omnibus върху дейността им.

Интересът не е случаен. Въпреки че предложените промени предвиждат значително намаляване на броя на дружествата, които ще бъдат пряко задължени да изготвят ESG отчети по CSRD, въпросите около събирането на данни, проследимостта по веригата на доставки и предоставянето на информация за устойчивост остават актуални за много по-широк кръг организации.

На практика все повече компании осъзнават, че устойчивостта вече не е тема само за големите международни корпорации. Независимо дали попадат в законовия обхват на CSRD, предприятията ще бъдат изправени пред нарастващи изисквания от свои клиенти, инвеститори, финансови институции и партньори за предоставяне на надеждна информация относно екологичните, социалните и управленските аспекти на дейността си.

Именно поради тази причина промените, предложени чрез пакета Omnibus, следва да бъдат разглеждани не като отстъпление от ESG политиките, а като преход към по-фокусиран и прагматичен модел на отчитане, при който качеството на данните и прозрачността по веригата на стойност ще имат още по-голямо значение.

Основният извод е, че обхватът на директно задължените компании намалява, но значението на ESG данните за бизнеса продължава да нараства.

Какво се променя при CSRD?

След предложенията по Omnibus I задължителното ESG отчитане ще бъде насочено основно към най-големите предприятия – дружества с над 1000 служители и над 450 млн. евро нетен годишен оборот. На пръв поглед това означава значително намаляване на броя на компаниите, които ще бъдат длъжни да изготвят доклади по CSRD. Това обаче не означава, че останалият бизнес остава извън процеса.

Остават в сила основни принципи като:

• двойната същественост;
• цифровото отчитане;
• необходимостта от доказуемост на информацията;
• ограничената външна проверка на отчетите.

Фокусът се измества от механично изпълнение на изисквания към по-качествен анализ, аргументирана преценка и наличие на надеждни доказателства.

Защо темата засяга много повече компании от формално задължените?

Това е вероятно най-важният извод за българския бизнес. В презентацията се подчертава, че макар директният обхват на CSRD да се стеснява, компаниите, които остават в него, ще продължат да събират информация по цялата си верига на стойност. Големите дружества ще трябва да доказват произхода на данните, емисиите, екологичните показатели и рисковете, свързани с техните доставчици и партньори. Това означава, че изискванията ще се прехвърлят към:

• доставчици на суровини;
• производители;
• транспортни и логистични компании;
• подизпълнители;
• доставчици на услуги;
• малки и средни предприятия.

С други думи, дори компанията да няма законово задължение да публикува ESG отчет, тя може да бъде задължена от свой клиент да предоставя данни за емисии, потребление на ресурси, политики по устойчивост, въглероден отпечатък или управление на веригата на доставки.

VSME – новият език между големите и малките компании

Особено внимание беше отделено на доброволния стандарт VSME (Voluntary Sustainability Reporting Standard for SMEs). Европейската комисия разглежда този стандарт като основен инструмент за обмен на ESG информация между големите компании и техните по-малки партньори. Според концепцията за т.нар. „value chain cap“ именно VSME ще определя какъв тип информация може да бъде изисквана от компании с до 1000 служители за целите на отчитането по веригата на стойност. Това превръща VSME в ключов инструмент за българските малки и средни предприятия през следващите години.

Друга важна тема в презентацията беше връзката между ESG и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM). От 2026 г. въглеродните емисии ще имат пряко финансово значение за редица продукти и индустрии. Данните за емисиите вече не са само екологична информация – те се превръщат в търговски фактор, който влияе върху разходите, конкурентоспособността и достъпа до пазари.

Практически това означава, че компаниите ще трябва:

ESG данните вече имат търговска стойност

• да идентифицират продукти и материали в обхвата на CBAM;
• да изискват данни от доставчиците си;
• да проследяват произхода и емисионния профил на суровините;
• да интегрират тези изисквания в договори и процедури за възлагане.

Green claims – когато твърденията трябва да се доказват

Все по-голямо значение придобива и управлението на т.нар. green claims. Твърдения като „екологичен“, „устойчив“, „зелен“, „нисковъглероден“ или „климатично неутрален“ вече се разглеждат като високорискови, ако не са подкрепени с ясни данни и доказателства.

Какво трябва да направят компаниите още сега?

Независимо дали попадат в обхвата на CSRD, организациите могат да започнат подготовка чрез няколко практически стъпки:

• Да определят дали са в пряк или косвен обхват на ESG изискванията.
• Да идентифицират какви данни вече събират и какви липсват.
• Да изградят система за проследимост на доставчиците.
• Да определят ключови показатели и отговорности.
• Да създадат доказателствен архив за събраната информация.
• Да подготвят комуникация и публични твърдения, които могат да бъдат защитени с данни.

Промените по Omnibus безспорно намаляват броя на компаниите, които ще бъдат пряко задължени да публикуват ESG отчети. Това обаче не означава отслабване на значението на устойчивостта в бизнеса. Напротив – ESG все повече се превръща в общ език между компании, инвеститори, банки, клиенти и доставчици. Данните за емисии, ресурси, продукти и вериги на доставки ще продължат да бъдат търсени, независимо дали дадена организация има законово задължение за отчитане. За българските предприятия най-важният въпрос вече не е „Попадам ли в обхвата на CSRD?“, а „Готов ли съм да предоставя надеждни данни, когато моите клиенти, партньори или инвеститори ги поискат?“.